3 mar 2013, 9:50

Ще се върне ли?

  Poesía » Civil
587 0 3

Ще ни върне ли  някой пак дните изгубени,

изгубени заедно със младостта?!

Или ще останат  въздишки и спомени

и папки архивни на глупостта?


Ще дойдат ли сили в крилата опърлени,

отново да щъкнат ли нашите дни?

Аз знам безвъзвратно, че те са изхвърляни,

на дъното прашно, в тъма без звезди!


Ще ни върне ли някой недоспаните нощи

и онзи изгубен далечен кипеж,

с далечните полети, ненаправени още

и с онзи изсмукващ живота копнеж!


Ще ни върне ли някой най-чистите пориви

 в кристално невинната детска душа?!

 Ще можем ли ние със Злото да се преборим?

 Кажете ми! Или пак аз ще сгреша!


Туй е невъзможно... А и вълшебници няма!

Днес никой не прави за нас чудеса...

И никоя сила над Времето до днес няма...

Аз  спомена тъжен тъй  ще отнеса!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Връщане няма, живей за Мига...
  • Щом в този това е невъзможно,а съм сигурен,че е така,във следващия е още по невъзможно,защото не се знае има ли такъв въобще!Но във нас остава емоцията, че това няма начин да стане и това е повод за нашата тъга,когато имаме чувството ,че неправомерно сме изгубили от ценните си дни в миналото,поради нехайство, преди да дойде зрелостта!
  • Догато делигираш големи очаквания,напълно е възможно да бъдеш разочарован.Никой нищо няма да ни върне.Трябва да се адаптираме и да оцеляваме.Винаги ще се надяваме на по-добро,но явно не в този живот.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...