Ще ни върне ли някой пак дните изгубени,
изгубени заедно със младостта?!
Или ще останат въздишки и спомени
и папки архивни на глупостта?
Ще дойдат ли сили в крилата опърлени,
отново да щъкнат ли нашите дни?
Аз знам безвъзвратно, че те са изхвърляни,
на дъното прашно, в тъма без звезди!
Ще ни върне ли някой недоспаните нощи
и онзи изгубен далечен кипеж,
с далечните полети, ненаправени още
и с онзи изсмукващ живота копнеж!
Ще ни върне ли някой най-чистите пориви
в кристално невинната детска душа?!
Ще можем ли ние със Злото да се преборим?
Кажете ми! Или пак аз ще сгреша!
Туй е невъзможно... А и вълшебници няма!
Днес никой не прави за нас чудеса...
И никоя сила над Времето до днес няма...
Аз спомена тъжен тъй ще отнеса!
© Христо Славов Всички права запазени