8 ago 2008, 12:33

Ще се възхитя...

857 0 5

Ще се възхитя на жълто цвете -

бурен е, вирее на полето -

незначително като паричка

в някой джоб, забравена от всички.

 

Със очи ще вдишам аромата

на трева, полюшната от вятъра.

Ще настръхна. И внезапен порив

за летеж безкраен ще ми заговори.

 

И тогава - дай ми, Боже, сила

да полегна във невидимата нива.

Може някой ден, през пролетта,

да намеря пътя към дома.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...И внезапен порив
    за летеж безкраен ще ми заговори.

    Хубаво е!
  • Стихотворението е красиво и изпълнено с разнородни чувства...Браво!!!
  • Много ми харесва как пишеш! Продължавай! Поздрави!
  • красиви са мислите ти...и поезията...
    с обич, Христина.
  • Път обратен трудно се намира,
    но търси го - може би си струва.
    У дома си всеки се прибира,
    търси бряг вълната да доплува.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...