8 авг. 2008 г., 12:33

Ще се възхитя... 

  Поэзия » Пейзажная
681 0 5

Ще се възхитя на жълто цвете -

бурен е, вирее на полето -

незначително като паричка

в някой джоб, забравена от всички.

 

Със очи ще вдишам аромата

на трева, полюшната от вятъра.

Ще настръхна. И внезапен порив

за летеж безкраен ще ми заговори.

 

И тогава - дай ми, Боже, сила

да полегна във невидимата нива.

Може някой ден, през пролетта,

да намеря пътя към дома.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...И внезапен порив
    за летеж безкраен ще ми заговори.

    Хубаво е!
  • Стихотворението е красиво и изпълнено с разнородни чувства...Браво!!!
  • Много ми харесва как пишеш! Продължавай! Поздрави!
  • красиви са мислите ти...и поезията...
    с обич, Христина.
  • Път обратен трудно се намира,
    но търси го - може би си струва.
    У дома си всеки се прибира,
    търси бряг вълната да доплува.
Предложения
: ??:??