8.08.2008 г., 12:33 ч.
Ще се възхитя...
Ще се възхитя на жълто цвете -
бурен е, вирее на полето -
незначително като паричка
в някой джоб, забравена от всички.
Със очи ще вдишам аромата
на трева, полюшната от вятъра.
Ще настръхна. И внезапен порив
за летеж безкраен ще ми заговори.
И тогава - дай ми, Боже, сила
да полегна във невидимата нива.
Може някой ден, през пролетта,
да намеря пътя към дома.
© Христина Комаревска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Стихотворението е красиво и изпълнено с разнородни чувства...Браво!!!
-
Много ми харесва как пишеш! Продължавай! Поздрави!
-
красиви са мислите ти...и поезията...
с обич, Христина. -
Път обратен трудно се намира,
но търси го - може би си струва.
У дома си всеки се прибира,
търси бряг вълната да доплува.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
за летеж безкраен ще ми заговори.
Хубаво е!