Виждам невъзможното в очите ти,
въобще не си е направило труда да се скрие
зад миглите...
и на очи много бие.
И как на късмета ти да повярвам,
сам подаде ми капачка с надпис "няма невъзможни неща"...
като щом те погледна ослепявам...
за да не осъществя моята невъзможна мечта.
Греша ли, щом искам си късмета,
да докажа, че е възможно да си мой?
Мразя да съм суетна...
но щом се налага... ще доказвам... Само стой!