Ще си остана все недообичана...

Poesía » De amor

1.7K 0 4

Оставам все недоцелувана.

Шепа пепел е душата ми, обречена.

Разпилях я цялата в безсъние,

за да мога във съня си да я събера довечера.

Оставам все недообичана.

От болката изплаших се и казах „Сбогом”.

Боли от думи неизричани,

без да мисля, че без теб не мога.

Без теб съм като кораб без пристанище –

сама, безсилна и объркана.

Животът ми е непрекъснато очакване.

Ще си остана все недоцелувана.

Нарисувах много болки нощем

и една молба - недоосмислена.

Без дъх се моля да съм твоя още,

но ще си остана все недообичана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Магинка (Магдалена Рашева)

Стихът ти е много силен и впечатляващ!

2008-04-22T10:38:11+03:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

Та ти си само на 18 и вече редиш такива слова?!!Вярвай-има време, ще дойде ЧОВЕКЪТ,който ще те обикне и ти ще го усетиш със сърцето си!Не бързай!А дотогава-повече усмивки и оптимизъм ти желая!Хубав стих си сътворила,хареса ми!Поздрав и прегръдка!

2008-04-20T22:07:06+03:00
Веси (Весела Кънчева)

Животъкт ти е тепрекъснато очакване и то ще се случи-чудото, повярвай ми!
Хареса ми. Много!

2008-04-20T17:26:24+03:00
katkatkat (Катя)

Тъжно, но красиво... Вярвай, че ще те оценят и обичат на 100%

2008-04-20T16:27:20+03:00