Ще си остана все недообичана...
Оставам все недоцелувана.
Шепа пепел е душата ми, обречена.
Разпилях я цялата в безсъние,
за да мога във съня си да я събера довечера.
Оставам все недообичана.
От болката изплаших се и казах „Сбогом”.
Боли от думи неизричани,
без да мисля, че без теб не мога.
Без теб съм като кораб без пристанище –
сама, безсилна и объркана.
Животът ми е непрекъснато очакване.
Ще си остана все недоцелувана.
Нарисувах много болки нощем
и една молба - недоосмислена.
Без дъх се моля да съм твоя още,
но ще си остана все недообичана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
Хубав стих си сътворила,хареса ми!Поздрав и прегръдка!