Ще си остана все недообичана...

Poetry » Love

1.7K 0 4

Оставам все недоцелувана.

Шепа пепел е душата ми, обречена.

Разпилях я цялата в безсъние,

за да мога във съня си да я събера довечера.

Оставам все недообичана.

От болката изплаших се и казах „Сбогом”.

Боли от думи неизричани,

без да мисля, че без теб не мога.

Без теб съм като кораб без пристанище –

сама, безсилна и объркана.

Животът ми е непрекъснато очакване.

Ще си остана все недоцелувана.

Нарисувах много болки нощем

и една молба - недоосмислена.

Без дъх се моля да съм твоя още,

но ще си остана все недообичана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Магинка (Магдалена Рашева)

Стихът ти е много силен и впечатляващ!

2008-04-22T10:38:11+03:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

Та ти си само на 18 и вече редиш такива слова?!!Вярвай-има време, ще дойде ЧОВЕКЪТ,който ще те обикне и ти ще го усетиш със сърцето си!Не бързай!А дотогава-повече усмивки и оптимизъм ти желая!Хубав стих си сътворила,хареса ми!Поздрав и прегръдка!

2008-04-20T22:07:06+03:00
Веси (Весела Кънчева)

Животъкт ти е тепрекъснато очакване и то ще се случи-чудото, повярвай ми!
Хареса ми. Много!

2008-04-20T17:26:24+03:00
katkatkat (Катя)

Тъжно, но красиво... Вярвай, че ще те оценят и обичат на 100%

2008-04-20T16:27:20+03:00