10 nov 2016, 17:06

Ще си разказваме ли митове?

  Poesía
520 1 7

кой би казал
ще потъна в мрак вечен,
с липса на апетит ще стана
хищник всеяден:
ще ровя в телата
сърца ще търся...

ни едно не съвпада
с дълбочината,
ширината
в гърдите:
ни едно не тупти
като някогашното мое...

 

веч ще тлея с лъжите собствени,

пропили се яростно в кожата,

крещейки имената на онези,
от които бягството е мит.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Без думи...Дълбока творба, която ме остави с много мисли, които не мога да изразя...
  • ...
  • Тук съм и те чета, благодаря...
  • Не можем да избягаме от себе си. Може би това е най-хубавото нещо. Няма да сме сами. Дори собственото ни влияние да е лошо, можем да го променим, под наш контрол е. Прекрасно е. Но въпросът е другаде...
  • От никого не можем да избягаме Избягаме ли от себе си, ще можем да избягаме от всичко. Но пак ще отидем при нещо. Дори тогава, пак ще отидем при нещо. Интересна творба.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...