helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
10 nov 2016, 17:06

Ще си разказваме ли митове? 

  Poesía
338 1 7

кой би казал
ще потъна в мрак вечен,
с липса на апетит ще стана
хищник всеяден:
ще ровя в телата
сърца ще търся...

ни едно не съвпада
с дълбочината,
ширината
в гърдите:
ни едно не тупти
като някогашното мое...

 

веч ще тлея с лъжите собствени,

пропили се яростно в кожата,

крещейки имената на онези,
от които бягството е мит.

 

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Без думи...Дълбока творба, която ме остави с много мисли, които не мога да изразя...
  • ...
  • Тук съм и те чета, благодаря...
  • Не можем да избягаме от себе си. Може би това е най-хубавото нещо. Няма да сме сами. Дори собственото ни влияние да е лошо, можем да го променим, под наш контрол е. Прекрасно е. Но въпросът е другаде...
  • От никого не можем да избягаме Избягаме ли от себе си, ще можем да избягаме от всичко. Но пак ще отидем при нещо. Дори тогава, пак ще отидем при нещо. Интересна творба.
  • жалко, че толкова лесно се губи най-ценното.
  • Хели,когато загубим сърцата си вече сме хищници.
    Всичко останало е митове!
Propuestas
: ??:??