helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
Nov 10, 2016, 5:06 PM

Ще си разказваме ли митове? 

  Poetry
339 1 7

кой би казал
ще потъна в мрак вечен,
с липса на апетит ще стана
хищник всеяден:
ще ровя в телата
сърца ще търся...

ни едно не съвпада
с дълбочината,
ширината
в гърдите:
ни едно не тупти
като някогашното мое...

 

веч ще тлея с лъжите собствени,

пропили се яростно в кожата,

крещейки имената на онези,
от които бягството е мит.

 

© Слънчоглед All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Без думи...Дълбока творба, която ме остави с много мисли, които не мога да изразя...
  • ...
  • Тук съм и те чета, благодаря...
  • Не можем да избягаме от себе си. Може би това е най-хубавото нещо. Няма да сме сами. Дори собственото ни влияние да е лошо, можем да го променим, под наш контрол е. Прекрасно е. Но въпросът е другаде...
  • От никого не можем да избягаме Избягаме ли от себе си, ще можем да избягаме от всичко. Но пак ще отидем при нещо. Дори тогава, пак ще отидем при нещо. Интересна творба.
  • жалко, че толкова лесно се губи най-ценното.
  • Хели,когато загубим сърцата си вече сме хищници.
    Всичко останало е митове!
Random works
: ??:??