Ще си разказваме ли митове?

Поэзия

515 1 7

кой би казал
ще потъна в мрак вечен,
с липса на апетит ще стана
хищник всеяден:
ще ровя в телата
сърца ще търся...

ни едно не съвпада
с дълбочината,
ширината
в гърдите:
ни едно не тупти
като някогашното мое...

веч ще тлея с лъжите собствени,

пропили се яростно в кожата,

крещейки имената на онези,
от които бягството е мит.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Svetlana23 (Светла Ангелова)

Без думи...Дълбока творба, която ме остави с много мисли, които не мога да изразя...

2017-03-29T23:04:54+03:00
contessa (Светла Асенова)

...

2016-11-14T17:35:09+02:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Тук съм и те чета, благодаря...

2016-11-12T18:32:52+02:00
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

Не можем да избягаме от себе си. Може би това е най-хубавото нещо. Няма да сме сами. Дори собственото ни влияние да е лошо, можем да го променим, под наш контрол е. Прекрасно е. Но въпросът е другаде...

2016-11-11T23:29:00+02:00
limeruna (Йоана)

От никого не можем да избягаме Избягаме ли от себе си, ще можем да избягаме от всичко. Но пак ще отидем при нещо. Дори тогава, пак ще отидем при нещо. Интересна творба.

2016-11-11T23:05:49+02:00