кой би казал
ще потъна в мрак вечен,
с липса на апетит ще стана
хищник всеяден:
ще ровя в телата
сърца ще търся...
ни едно не съвпада
с дълбочината,
ширината
в гърдите:
ни едно не тупти
като някогашното мое...
веч ще тлея с лъжите собствени,
пропили се яростно в кожата,
крещейки имената на онези,
от които бягството е мит.
© Слънчоглед Все права защищены