29 dic 2006, 14:58

Ще си тръгна

  Poesía
954 0 12
Някой ден ще си тръгна уморено от тук,
ще забравя досадните куфари стари.
Всички чекове, карти, паспорти, пари,
резервации, ваучери, разписания, гари
ще останат зад мен.
Само вятър студен
ще припява на някой разплакан капчук.
И с ирония тъжна, като в странен олтар
в пепелника препълнен ще дими и догаря
със усилие сетно неизтляла цигара,
като късен рефрен
на един уморен
сив живот, преразказан погрешно напук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих! Създава някакво особено настроение...
  • има силна музика в стиха ти!

    равносметка
    и поезия*
  • Благодаря Ви, приятели! Силни и красиви са думите Ви! Желая Ви весели празници и нека новогодишната нощ да прелива от щастие, вино и любов!
  • Много ми хареса стиха ти, Весане! Всички имаме тази сивота в себе си... може би, защото времето е бременно с цветна промяна Поздрав!
  • Тъжно стихотворение,но много ми хареса!Поздрав и Браво!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...