29 дек. 2006 г., 14:58

Ще си тръгна

953 0 12
Някой ден ще си тръгна уморено от тук,
ще забравя досадните куфари стари.
Всички чекове, карти, паспорти, пари,
резервации, ваучери, разписания, гари
ще останат зад мен.
Само вятър студен
ще припява на някой разплакан капчук.
И с ирония тъжна, като в странен олтар
в пепелника препълнен ще дими и догаря
със усилие сетно неизтляла цигара,
като късен рефрен
на един уморен
сив живот, преразказан погрешно напук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих! Създава някакво особено настроение...
  • има силна музика в стиха ти!

    равносметка
    и поезия*
  • Благодаря Ви, приятели! Силни и красиви са думите Ви! Желая Ви весели празници и нека новогодишната нощ да прелива от щастие, вино и любов!
  • Много ми хареса стиха ти, Весане! Всички имаме тази сивота в себе си... може би, защото времето е бременно с цветна промяна Поздрав!
  • Тъжно стихотворение,но много ми хареса!Поздрав и Браво!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...