29.12.2006 г., 14:58

Ще си тръгна

949 0 12
Някой ден ще си тръгна уморено от тук,
ще забравя досадните куфари стари.
Всички чекове, карти, паспорти, пари,
резервации, ваучери, разписания, гари
ще останат зад мен.
Само вятър студен
ще припява на някой разплакан капчук.
И с ирония тъжна, като в странен олтар
в пепелника препълнен ще дими и догаря
със усилие сетно неизтляла цигара,
като късен рефрен
на един уморен
сив живот, преразказан погрешно напук.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих! Създава някакво особено настроение...
  • има силна музика в стиха ти!

    равносметка
    и поезия*
  • Благодаря Ви, приятели! Силни и красиви са думите Ви! Желая Ви весели празници и нека новогодишната нощ да прелива от щастие, вино и любов!
  • Много ми хареса стиха ти, Весане! Всички имаме тази сивота в себе си... може би, защото времето е бременно с цветна промяна Поздрав!
  • Тъжно стихотворение,но много ми хареса!Поздрав и Браво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...