Ще сляза от метлата
Всички любовни стихове
са вече от друг написани.
Не ми се клишират мигове -
не виждам особен смисъл.
Ами това изтъркано
и патетично „Обичам те” -
по устните ми простъргва,
по мозъка ми се свлича.
Не ми се влюбва в принцове,
рокли не ми се носят,
не ми се святка с зеници,
не ми се тича боса...
Ще си отрежа косата,
ще сложа черно забрало,
на лудостта ми метлата
в килера ще гние, спряла
да гони вятъра нощем,
да вдига пушилка денем.
(Въпреки че все още
ме гложди тънко съмнение)
Само веднъж годишно,
щом подивеят мусоните,
ще я изваждам и скришно
ще тръгвам Михал да гоня.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
