May 28, 2011, 9:35 PM

Ще сляза от метлата 

  Poetry » Other
1193 0 24

Всички любовни стихове 

са вече от друг написани.

Не ми се клишират мигове - 

не виждам особен смисъл.

Ами  това изтъркано 

и патетично „Обичам те” -

по устните ми простъргва, 

по мозъка ми се свлича.

Не ми се влюбва в принцове, 

рокли не ми се носят,

не ми се святка с зеници, 

не ми се тича  боса...

Ще си отрежа косата, 

ще сложа черно забрало,

на лудостта ми метлата 

в килера ще гние, спряла

да гони вятъра нощем, 

да вдига пушилка денем.

(Въпреки че все още 

ме гложди тънко съмнение)

 

Само веднъж годишно, 

щом подивеят  мусоните,

ще я изваждам и скришно 

ще тръгвам Михал да гоня.

 

 

© Ели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??