Ще стигна...

Отвориха се моите очи.

Минутите хвърчаха и не спираха.

Своят първи връх изкачих,

първи стих моите пръсти бродираха.

Над морето се издигна луната

и лъчите си пръсна навсякъде.

Сто мечти и сто надежди крилати

при мене тихо дойдоха отнякъде.

И запредох аз свилени нишки,

счупи се черната стомна, животът потече,

от устните литнаха стотици пеперуди - въздишки

и се сляха с кадифената вечер.

А животът ми на ушенце прошепна

две-три думи, които ме обгърнаха нежно отвсякъде...

За миг сърцето ми трепна...

После животът отпраши нанякъде.

Аз останах на остров самотен сред този сив океан

да проливам сълзи горчиви,

да галя студения пясък с трепереща длан,

да гледам как светли кораби идват... и след миг си отиват.

Но скоро писмо в бутилка на плажа дойде.

Гласеше то просто ,,Чакам те".

В своята лодка качих се. Сега плавам, без да знам накъде,

но знам, че ще стигна до твоето някъде.