Отвориха се моите очи.
Минутите хвърчаха и не спираха.
Своят първи връх изкачих,
първи стих моите пръсти бродираха.
Над морето се издигна луната
и лъчите си пръсна навсякъде.
Сто мечти и сто надежди крилати
при мене тихо дойдоха отнякъде.
И запредох аз свилени нишки,
счупи се черната стомна, животът потече,
от устните литнаха стотици пеперуди - въздишки
и се сляха с кадифената вечер. ...