Dec 4, 2020, 4:14 PM

Ще стигна...

  Poetry
672 0 1

Отвориха се моите очи.

Минутите хвърчаха и не спираха.

Своят първи връх изкачих,

първи стих моите пръсти бродираха.

 

Над морето се издигна луната

и лъчите си пръсна навсякъде.

Сто мечти и сто надежди крилати

при мене тихо дойдоха отнякъде.

 

И запредох аз свилени нишки,

счупи се черната стомна, животът потече,

от устните литнаха стотици пеперуди - въздишки

и се сляха с кадифената вечер.

 

А животът ми на ушенце прошепна

две-три думи, които ме обгърнаха нежно отвсякъде...

За миг сърцето ми трепна...

После животът отпраши нанякъде.

 

Аз останах на остров самотен сред този сив океан

да проливам сълзи горчиви,

да галя студения пясък с трепереща длан,

да гледам как светли кораби идват... и след миг си отиват.

 

Но скоро писмо в бутилка на плажа дойде.

Гласеше то просто ,,Чакам те".

В своята лодка качих се. Сега плавам, без да знам накъде,

но знам, че ще стигна до твоето някъде.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Миднайт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да,така е. Трябва да спрем на много брегове,преди да стигнем до своя собствен. Благодаря за коментара!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...