Изгради ме отново, но много различна,
разруши разгневен тези проклети стени
Изпипай ми всеки детайл отлично...
а отломките ми... надалеч преместù.
Ако трябва чак гредите махни ми,
вгради в мен част от твоята душа.
Но после, после... Просто остави ме,
защото може би аз теб ще разруша...
... Да рушиш не ще можеш. Едва ли
срещала си някой като мен,
който със своят пламък да пали
и топли огнище от вихър студен.
На всеки нов дом съм основа,
ограда защитна и покрив висок.
Ще градя всичко, щом мога
да претворя светът ни суров.
* В съавторство със Звездичката
© Joakim from the grave Todos los derechos reservados