2.12.2016 г., 0:11

Ще стопля твоето огнище*

729 1 3

Изгради ме отново, но много различна,

разруши разгневен тези проклети стени

Изпипай ми всеки детайл отлично...

а отломките ми... надалеч преместù.

Ако трябва чак гредите махни ми,

вгради в мен част от твоята душа.

Но после, после... Просто остави ме,

защото може би аз теб ще разруша...

 

... Да рушиш не ще можеш. Едва ли

срещала си някой като мен,

който със своят пламък да пали

и топли огнище от вихър студен. 

На всеки нов дом съм основа,

ограда защитна и покрив висок.

Ще градя всичко, щом мога

да претворя светът ни суров.

 

 

 

* В съавторство със Звездичката

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Винаги! Ето, че твоята част се харесва, продължавай в този дух.
  • Благодаря ти ,че ми даде възможност да творя с теб!
  • Интересно хрумване,първата част ми хареса,но втората част с лека редакция може да звучи още по-силно и въздействащо.Разбира се това си е мое мнение.Хубав стих е иначе.Поздравления и за двете!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...