2 дек. 2016 г., 00:11

Ще стопля твоето огнище*

738 1 3

Изгради ме отново, но много различна,

разруши разгневен тези проклети стени

Изпипай ми всеки детайл отлично...

а отломките ми... надалеч преместù.

Ако трябва чак гредите махни ми,

вгради в мен част от твоята душа.

Но после, после... Просто остави ме,

защото може би аз теб ще разруша...

 

... Да рушиш не ще можеш. Едва ли

срещала си някой като мен,

който със своят пламък да пали

и топли огнище от вихър студен. 

На всеки нов дом съм основа,

ограда защитна и покрив висок.

Ще градя всичко, щом мога

да претворя светът ни суров.

 

 

 

* В съавторство със Звездичката

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Joakim from the grave Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Винаги! Ето, че твоята част се харесва, продължавай в този дух.
  • Благодаря ти ,че ми даде възможност да творя с теб!
  • Интересно хрумване,първата част ми хареса,но втората част с лека редакция може да звучи още по-силно и въздействащо.Разбира се това си е мое мнение.Хубав стих е иначе.Поздравления и за двете!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...