18 jun 2007, 18:09

Ще страдаш

  Poesía
630 1 2

  Ще страдаш -
бавно и мъчително.
В агония ще се раздираш.
Светът ти опора ще загуби.
Смъртта си сам ще търсиш.
Отново мен ще обвиняваш -
ще ме проклинаш, че ме срещна.
Ще страдаш -
до дълбините на ада ще стигаш
и чрез опиати ще се издигаш.
Живота си ще мразиш и
няма да си признаеш, че
за всичко си виновен ти.
Не те проклинам вече, а
те съжалявам -
че се страхуваш от Любовта
и затова се принизяваш.
Признай си Я и
ще се спасиш от гибелта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хЕхе така е ... вече спрях. Написани са всички преди време.
  • Махни го тоя! Не заслужава да му пишеш стихотворение! Ти си слънчево момиче и гледай слънцето!Бъди щастлива!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...