18 jun 2007, 18:09

Ще страдаш

  Poesía
634 1 2

  Ще страдаш -
бавно и мъчително.
В агония ще се раздираш.
Светът ти опора ще загуби.
Смъртта си сам ще търсиш.
Отново мен ще обвиняваш -
ще ме проклинаш, че ме срещна.
Ще страдаш -
до дълбините на ада ще стигаш
и чрез опиати ще се издигаш.
Живота си ще мразиш и
няма да си признаеш, че
за всичко си виновен ти.
Не те проклинам вече, а
те съжалявам -
че се страхуваш от Любовта
и затова се принизяваш.
Признай си Я и
ще се спасиш от гибелта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© София Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хЕхе така е ... вече спрях. Написани са всички преди време.
  • Махни го тоя! Не заслужава да му пишеш стихотворение! Ти си слънчево момиче и гледай слънцето!Бъди щастлива!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...