18 июн. 2007 г., 18:09

Ще страдаш

633 1 2

  Ще страдаш -
бавно и мъчително.
В агония ще се раздираш.
Светът ти опора ще загуби.
Смъртта си сам ще търсиш.
Отново мен ще обвиняваш -
ще ме проклинаш, че ме срещна.
Ще страдаш -
до дълбините на ада ще стигаш
и чрез опиати ще се издигаш.
Живота си ще мразиш и
няма да си признаеш, че
за всичко си виновен ти.
Не те проклинам вече, а
те съжалявам -
че се страхуваш от Любовта
и затова се принизяваш.
Признай си Я и
ще се спасиш от гибелта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хЕхе така е ... вече спрях. Написани са всички преди време.
  • Махни го тоя! Не заслужава да му пишеш стихотворение! Ти си слънчево момиче и гледай слънцето!Бъди щастлива!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...