18 июн. 2007 г., 18:09

Ще страдаш

632 1 2

  Ще страдаш -
бавно и мъчително.
В агония ще се раздираш.
Светът ти опора ще загуби.
Смъртта си сам ще търсиш.
Отново мен ще обвиняваш -
ще ме проклинаш, че ме срещна.
Ще страдаш -
до дълбините на ада ще стигаш
и чрез опиати ще се издигаш.
Живота си ще мразиш и
няма да си признаеш, че
за всичко си виновен ти.
Не те проклинам вече, а
те съжалявам -
че се страхуваш от Любовта
и затова се принизяваш.
Признай си Я и
ще се спасиш от гибелта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хЕхе така е ... вече спрях. Написани са всички преди време.
  • Махни го тоя! Не заслужава да му пишеш стихотворение! Ти си слънчево момиче и гледай слънцето!Бъди щастлива!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...