Ще свикнеш
Напът съм да си тръгна. Много тихо.
И дъжд от блянове ще завали.
Да се разплачат думите от всички
стихове,
че даже болката да я боли.
А после нека да се разпилея
като пожарна пепел по земята.
Едва тогава ли ще проумееш,
как мен наистина ме няма?
И чак, когато мисълта пробожда,
че аз съм тази празнота в ръцете.
Дори в теория съм невъзможен.
На практика и без сърце...
Съгласна си нали, че тръгвам?
Какво, че този дъжд ще извали...
Аз вече свикнах сам да се прегръщам.
Ще свикнеш някога и Ти...
Стихопат
Danny Diester
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубаво, както винаги. И както винаги тази безнадеждност. Може би една думичка е нужна, за да се превърне в надежда. И не, не бива никой да се прегръща сам.
-
С Миночка: за мен всичките ти стихове са прелест.
-
Дани - много е силно, че чак и болката боли!
Поздравления! -
Каква прелест!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
