Ще свикнеш
Напът съм да си тръгна. Много тихо.
И дъжд от блянове ще завали.
Да се разплачат думите от всички
стихове,
че даже болката да я боли.
А после нека да се разпилея
като пожарна пепел по земята.
Едва тогава ли ще проумееш,
как мен наистина ме няма?
И чак, когато мисълта пробожда,
че аз съм тази празнота в ръцете.
Дори в теория съм невъзможен.
На практика и без сърце...
Съгласна си нали, че тръгвам?
Какво, че този дъжд ще извали...
Аз вече свикнах сам да се прегръщам.
Ще свикнеш някога и Ти...
Стихопат
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
