diesto (Данаил Антонов)
973 520
25.07.2021 г., 15:59 ч.

Ще свикнеш 

  Поезия » Любовна
353 2 4

Напът съм да си тръгна. Много тихо. 
И дъжд от блянове ще завали.
Да се разплачат думите от всички 
стихове, 
че даже болката да я боли. 
А после нека да се разпилея 
като пожарна пепел по земята. 
Едва тогава ли ще проумееш, 
как мен наистина ме няма? 
И чак, когато мисълта пробожда, 
че аз съм тази празнота в ръцете. 
Дори в теория съм невъзможен. 
На практика и без сърце...  
Съгласна си нали, че тръгвам? 
Какво, че този дъжд ще извали... 
Аз вече свикнах сам да се прегръщам. 
Ще свикнеш някога и Ти... 

 

Стихопат 
Danny Diester

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво, както винаги. И както винаги тази безнадеждност. Може би една думичка е нужна, за да се превърне в надежда. И не, не бива никой да се прегръща сам.
  • С Миночка: за мен всичките ти стихове са прелест.
  • Дани - много е силно, че чак и болката боли!
    Поздравления!
  • Каква прелест!
Предложения
: ??:??