Ще те целуна, дори да ме намразиш!
Ще те целуна, дори да ме намразиш!
/на kalatea - стих, портрет/
"Разгадах те по топлата длан".
Ти си моето "Земно момиче".
"с аромат на магичен оман",
"на зюмбюл и на бяло кокиче".
Бе" пътека". "И мост". "Бе надежда".
"Буря лятна - завихрена, топла..."
"Сила земна. Далечност небесна"
"Бе безкрайна. Бе неуморна".
"Чакаше сбъдната да притихнеш във длани."
"С нота нежност" да се съмнеш в душата.
Чакаше моето:"-Не тръгвай!" за да останеш,
но "избухна във теб тишината"...
"Студено ти е". "Топла е дланта ми."
"Изгаря . Като лято. Като устни".
"Дъхът ми пак се слива със дъха ти."
"Ръката ми отказва да те пусне."
"А, дланта ти, свита твърдо в юмрук",
се "разтваря, като листчета на цвете".
"Няма полъх, ни повик, ни звук."
"Сън дъждовен спят ветровете."
"- Ти защо се завърна?!? Кажи!"-
"разтърсваш раменете ми до болка...
"От очите ти преливат сълзи."
"Аз мълча. Ти отгатваш. И толкова..."
"Събуди се, момиче!" "Сънна пряспа покрива
побелелите твои несломени ръце."
"Събуди се! И тичай! Любовта си отива!"
"Догони я с немито, отрезвяло лице!"
"Има вечност! Във нея се ражда
Осъзнатото наше различие."
Там сме Стомна и Устни и Жажда...
"Там сме чисти, щастливи и ничии..."
"Ще се пръсне на прашинки самотата."
"Ще тръгнеш по килима летен боса".
"Ръце протягам. Там . Към Светлината",
"за да мога твойте пръсти да докосна..."
Една звезда в съня си ще бленувам...
Една звезда" в сърцето ми полази..."
Стиха със стих за спомен ще целуна,
дори ако речеш да ме намразиш...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
това естествено е шега...!