Ще те целуна, дори да ме намразиш!
Ще те целуна, дори да ме намразиш!
/на kalatea - стих, портрет/
"Разгадах те по топлата длан".
Ти си моето "Земно момиче".
"с аромат на магичен оман",
"на зюмбюл и на бяло кокиче".
Бе" пътека". "И мост". "Бе надежда".
"Буря лятна - завихрена, топла..."
"Сила земна. Далечност небесна"
"Бе безкрайна. Бе неуморна".
"Чакаше сбъдната да притихнеш във длани."
"С нота нежност" да се съмнеш в душата.
Чакаше моето:"-Не тръгвай!" за да останеш,
но "избухна във теб тишината"...
"Студено ти е". "Топла е дланта ми."
"Изгаря . Като лято. Като устни".
"Дъхът ми пак се слива със дъха ти."
"Ръката ми отказва да те пусне."
"А, дланта ти, свита твърдо в юмрук",
се "разтваря, като листчета на цвете".
"Няма полъх, ни повик, ни звук."
"Сън дъждовен спят ветровете."
"- Ти защо се завърна?!? Кажи!"-
"разтърсваш раменете ми до болка...
"От очите ти преливат сълзи."
"Аз мълча. Ти отгатваш. И толкова..."
"Събуди се, момиче!" "Сънна пряспа покрива
побелелите твои несломени ръце."
"Събуди се! И тичай! Любовта си отива!"
"Догони я с немито, отрезвяло лице!"
"Има вечност! Във нея се ражда
Осъзнатото наше различие."
Там сме Стомна и Устни и Жажда...
"Там сме чисти, щастливи и ничии..."
"Ще се пръсне на прашинки самотата."
"Ще тръгнеш по килима летен боса".
"Ръце протягам. Там . Към Светлината",
"за да мога твойте пръсти да докосна..."
Една звезда в съня си ще бленувам...
Една звезда" в сърцето ми полази..."
Стиха със стих за спомен ще целуна,
дори ако речеш да ме намразиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
това естествено е шега...!