На прага ти ще седна да те чакам.
Нощта ще падне като черен шал
на раменете ми, а дните като
палави деца край мене ще преминат.
Годините от тука ще се извървят,
за да те приближат до мене.
Нозете ми в пръстта ще врастнат
като корени, ръцете ми ще се
протегнат като клони.
Когато се завърнеш през вечерта
забързан, едно листо дланта ми ще
потърси... Погали го!