На прага ти ще седна да те чакам.
Нощта ще падне като черен шал
на раменете ми, а дните като
палави деца край мене ще преминат.
Годините от тука ще се извървят,
за да те приближат до мене.
Нозете ми в пръстта ще врастнат
като корени, ръцете ми ще се
протегнат като клони.
Когато се завърнеш през вечерта
забързан, едно листо дланта ми ще
потърси... Погали го!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up