Ще те чакам,
там под липата -
в лунната нощ.
Очи ще затворя.
Ще бъда до полунощ.
Облечена в дрипа,
любовта си отива.
Урежда си среща
до два слънчогледа.
Следите станаха пепел.
Да викам нямам сила.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
Хареса ми стихът ти Васе!