Не мислех, че отново ще се влюбя.
Не исках да рискувам за това.
Така,
без мисъл дълго те жадувах
в бурен сън и през деня.
Дори сега,
когато си пред мен.
Не знам... дали готова съм отново да се влюбя?
Да хвърля всички мисли черни в пепелта.
От твойта обич да не се страхувам.
А искам да не съм сама!
Дали ще ме обичаш - без измама?
Дали ще мога блага да заспя на твойто рамо силно и желано?
Дали ще имам смелост за това?
Не мислех,
че отново ще се влюбя.
Усещам трепет непознат.
Усещам тялото ми да вибрира
дори при твоя аромат.
Сега съм крехка и ранима.
Затворена и малко зла.
Не винаги такава съм била!
Ранена съм и уязвима.
... Ще те допусна у дома!
© Юлияна Todos los derechos reservados