23.10.2010 г., 0:01

Ще те допусна

633 0 0

Не мислех, че отново ще се влюбя.

Не исках да рискувам за това.

Така,

без мисъл дълго те жадувах

в бурен сън и през деня.

Дори сега,

когато си пред мен.

Не знам... дали готова съм отново да се влюбя?

Да хвърля всички мисли черни в пепелта.

От твойта обич да не се страхувам.

А искам да не съм сама!

Дали ще ме обичаш - без измама?

Дали ще мога блага да заспя на твойто рамо силно и желано?

Дали ще имам смелост за това?

Не мислех,

че отново ще се влюбя.

Усещам трепет непознат.

Усещам тялото ми да вибрира

дори при твоя аромат.

Сега съм крехка и ранима.

Затворена и малко зла.

Не винаги такава съм била!

Ранена съм и уязвима.

... Ще те допусна у дома!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...