Не мислех, че отново ще се влюбя.

Не исках да рискувам за това.

Така,

без мисъл дълго те жадувах

в бурен сън и през деня.

Дори сега,

когато си пред мен.

Не знам... дали готова съм отново да се влюбя?

Да хвърля всички мисли черни в пепелта.

От твойта обич да не се страхувам.

А искам да не съм сама!

Дали ще ме обичаш - без измама?

Дали ще мога блага да заспя на твойто рамо силно и желано?

Дали ще имам смелост за това?

Не мислех,

че отново ще се влюбя.

Усещам трепет непознат.

Усещам тялото ми да вибрира

дори при твоя аромат.

Сега съм крехка и ранима.

Затворена и малко зла.

Не винаги такава съм била!

Ранена съм и уязвима.

... Ще те допусна у дома!