Когато ми се плаче,
ще те има.
В някоя отронена сълза.
Изчезваща.
Както ти замина.
Както се сбогува есента.
Когато ми се плаче
ще те няма.
В утрото на новия ми ден.
Самотно бе.
Когато бяхме двама.
А ти дори не беше с мен.
Когато ми се плаче
ще те видя.
В блясък на залязваща звезда.
В утрото.
Което си отиде.
В есенния шепот на дъжда.
Когато ми се плаче,
Ще те помня.
И всеки път,
когато завали,
в утрото сълза ще ти отронвам.
С една сълза по-малко да боли.
© Някоя Todos los derechos reservados