Zlatka` (Някоя)
114 159
6.06.2016 г., 18:07 ч.

Ще те има 

  Поезия
610 1 3

Когато ми се плаче,
ще те има.
В някоя отронена сълза.
Изчезваща. 
Както ти замина.
Както се сбогува есента. 
Когато ми се плаче

ще те няма.
В утрото на новия ми ден.
Самотно бе.
Когато бяхме двама.
А ти дори не беше с мен.
Когато ми се плаче
ще те видя.
В блясък на залязваща звезда.
В утрото.
Което си отиде.
В есенния шепот на дъжда.
Когато ми се плаче,
Ще те помня.
И всеки път,
когато завали,
в утрото сълза ще ти отронвам.
С една сълза по-малко да боли.
 

© Някоя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "самотно бе, когато бяхме двама, а ти дори не беше с мен" - тази част за мен е най-силна
  • С интересен поглед към раздялата:
    "Когато ми се плаче, ще те има – в някоя отронена сълза", макар че
    "самотно бе, когато бяхме двама, а ти дори не беше с мен".
    И си спомних мисълта, че в любовта винаги единият обича повече...
  • Хубав финал. Харесах!
Предложения
: ??:??