6.06.2016 г., 18:07

Ще те има

932 1 3

Когато ми се плаче,
ще те има.
В някоя отронена сълза.
Изчезваща. 
Както ти замина.
Както се сбогува есента. 
Когато ми се плаче

ще те няма.
В утрото на новия ми ден.
Самотно бе.
Когато бяхме двама.
А ти дори не беше с мен.
Когато ми се плаче
ще те видя.
В блясък на залязваща звезда.
В утрото.
Което си отиде.
В есенния шепот на дъжда.
Когато ми се плаче,
Ще те помня.
И всеки път,
когато завали,
в утрото сълза ще ти отронвам.
С една сълза по-малко да боли.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "самотно бе, когато бяхме двама, а ти дори не беше с мен" - тази част за мен е най-силна
  • С интересен поглед към раздялата:
    "Когато ми се плаче, ще те има – в някоя отронена сълза", макар че
    "самотно бе, когато бяхме двама, а ти дори не беше с мен".
    И си спомних мисълта, че в любовта винаги единият обича повече...
  • Хубав финал. Харесах!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...