6 июн. 2016 г., 18:07

Ще те има

928 1 3

Когато ми се плаче,
ще те има.
В някоя отронена сълза.
Изчезваща. 
Както ти замина.
Както се сбогува есента. 
Когато ми се плаче

ще те няма.
В утрото на новия ми ден.
Самотно бе.
Когато бяхме двама.
А ти дори не беше с мен.
Когато ми се плаче
ще те видя.
В блясък на залязваща звезда.
В утрото.
Което си отиде.
В есенния шепот на дъжда.
Когато ми се плаче,
Ще те помня.
И всеки път,
когато завали,
в утрото сълза ще ти отронвам.
С една сълза по-малко да боли.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "самотно бе, когато бяхме двама, а ти дори не беше с мен" - тази част за мен е най-силна
  • С интересен поглед към раздялата:
    "Когато ми се плаче, ще те има – в някоя отронена сълза", макар че
    "самотно бе, когато бяхме двама, а ти дори не беше с мен".
    И си спомних мисълта, че в любовта винаги единият обича повече...
  • Хубав финал. Харесах!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...