6 nov 2012, 12:00

Ще те рисувам...

1.5K 0 12

Ще те рисувам

 

 

Ти говори, а аз ще те рисувам
с най-нежната палитра на нощта
и устните ти с четка ще целувам - 
с червената целувка на страстта...

Не спирай, говори ми, вече стигнах
до погледа, в зелено окрилен,
рисувах те примряла, без да мигна - 
как дяволски добра съм в твоя плен...

А в пръстите и мъжките ти длани
наливам силата на нежността,
рисувам ангел, изкусител, странник - 
събрани в твоята душа...

Поглеждам те - да, ти си същият,
а ще те срещна ли отново в този свят - 
потънала в уханното завръщане
на плътния любовен аромат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не виждам нищо тривиално в стиха. Мн е прочувствено даже
  • Благодаря!
  • Страхотно! Очарователно е това, което си написала, и много истинско, пропито с емоции... Впечатлена съм! Браво!
  • Джим, благодаря за искреното мнение! Написано в плен на емоциите, може би наистина звучи малко тривиално, но не съм специалист по редактирането... Старая се повече да предам чувството такова, каквото е, а именно - поглъщащо и всеотдайно.
    Бих се радвала на повече такива съвети!
    Мишо, Евелина, Марин, благодаря ви от сърце!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...