6 nov 2012, 12:00

Ще те рисувам...

Poesía » De amor

1.5K 0 12

Ще те рисувам

Ти говори, а аз ще те рисувам
с най-нежната палитра на нощта
и устните ти с четка ще целувам -
с червената целувка на страстта...

Не спирай, говори ми, вече стигнах
до погледа, в зелено окрилен,
рисувах те примряла, без да мигна -
как дяволски добра съм в твоя плен...

А в пръстите и мъжките ти длани
наливам силата на нежността,
рисувам ангел, изкусител, странник -
събрани в твоята душа...

Поглеждам те - да, ти си същият,
а ще те срещна ли отново в този свят -
потънала в уханното завръщане
на плътния любовен аромат...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

jackson (Димитър Илиев)

Не виждам нищо тривиално в стиха. Мн е прочувствено даже

2014-08-15T13:42:12+03:00
Anita765 (Ани Монева)

2012-11-25T20:33:34+02:00
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

Благодаря!

2012-11-13T12:21:21+02:00
imperfect (Яна)

Страхотно! Очарователно е това, което си написала, и много истинско, пропито с емоции... Впечатлена съм! Браво!

2012-11-07T23:54:04+02:00
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

Джим, благодаря за искреното мнение! Написано в плен на емоциите, може би наистина звучи малко тривиално, но не съм специалист по редактирането... Старая се повече да предам чувството такова, каквото е, а именно - поглъщащо и всеотдайно.
Бих се радвала на повече такива съвети!
Мишо, Евелина, Марин, благодаря ви от сърце!

2012-11-07T13:20:18+02:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0