Nov 6, 2012, 12:00 PM

Ще те рисувам...

  Poetry » Love
1.5K 0 12

Ще те рисувам

 

 

Ти говори, а аз ще те рисувам
с най-нежната палитра на нощта
и устните ти с четка ще целувам - 
с червената целувка на страстта...

Не спирай, говори ми, вече стигнах
до погледа, в зелено окрилен,
рисувах те примряла, без да мигна - 
как дяволски добра съм в твоя плен...

А в пръстите и мъжките ти длани
наливам силата на нежността,
рисувам ангел, изкусител, странник - 
събрани в твоята душа...

Поглеждам те - да, ти си същият,
а ще те срещна ли отново в този свят - 
потънала в уханното завръщане
на плътния любовен аромат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не виждам нищо тривиално в стиха. Мн е прочувствено даже
  • Благодаря!
  • Страхотно! Очарователно е това, което си написала, и много истинско, пропито с емоции... Впечатлена съм! Браво!
  • Джим, благодаря за искреното мнение! Написано в плен на емоциите, може би наистина звучи малко тривиално, но не съм специалист по редактирането... Старая се повече да предам чувството такова, каквото е, а именно - поглъщащо и всеотдайно.
    Бих се радвала на повече такива съвети!
    Мишо, Евелина, Марин, благодаря ви от сърце!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...