6.11.2012 г., 12:00

Ще те рисувам...

1.5K 0 12

Ще те рисувам

 

 

Ти говори, а аз ще те рисувам
с най-нежната палитра на нощта
и устните ти с четка ще целувам - 
с червената целувка на страстта...

Не спирай, говори ми, вече стигнах
до погледа, в зелено окрилен,
рисувах те примряла, без да мигна - 
как дяволски добра съм в твоя плен...

А в пръстите и мъжките ти длани
наливам силата на нежността,
рисувам ангел, изкусител, странник - 
събрани в твоята душа...

Поглеждам те - да, ти си същият,
а ще те срещна ли отново в този свят - 
потънала в уханното завръщане
на плътния любовен аромат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не виждам нищо тривиално в стиха. Мн е прочувствено даже
  • Благодаря!
  • Страхотно! Очарователно е това, което си написала, и много истинско, пропито с емоции... Впечатлена съм! Браво!
  • Джим, благодаря за искреното мнение! Написано в плен на емоциите, може би наистина звучи малко тривиално, но не съм специалист по редактирането... Старая се повече да предам чувството такова, каквото е, а именно - поглъщащо и всеотдайно.
    Бих се радвала на повече такива съвети!
    Мишо, Евелина, Марин, благодаря ви от сърце!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...