Ще те скрия
Ще те скрия в шапката на стих,
път поел по цъфнали пътеки.
Извор във душата ти открих
от капчуци ромолни и меки...
Ще те скрия в джоб на сънен миг -
мой късмет във нищото намерен.
Времето от чувства се пропи,
със звезди ревниво ни замеря.
Ще те скрия в шепота на здрач,
оцветил горещо тишината
и в дъжда - нечаканият плач,
напоил копнежа ни за лято.
Ще те скрия в порив на вълна...
във око на буря кръговратна,
в мида уловила светлина
от въздишката ни необятна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
