The_gold_f (Веселина Костадинова)
93 1019
11 may 2008, 19:27

Ще те спася 

  Poesía » Otra
609 0 9
 

Със зениците на уморените очи аз търсих те навред.

Но няма те. От миналото спомените за подкрепа разпилях. . .

Ежедневно те прочитах с насалада - всеки ред,

а корицата  сега оръфана и едва те разпознах.

 

И хиляди слънца в жертвоприношение поднесох ти.

Да помогна пожелах, но светкавици получих в замяна.

С цветна четка калното нацапах и шареното подарих ти.

И копнеех да те изкопча от мрежата наивност изтъкана.

 

За почивка не поспрях, не се уплаших, не се разколебах...

Коленете наранени - калени са от падане.

И  от деянията ти необясними всички травми изтърпях.

Отново  продължих - нужно бе да те предпазя от пропадане.

 

Посветено на приятелка!

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??