The_gold_f (Веселина Костадинова)
93 1019
May 11, 2008, 7:27 PM

Ще те спася 

  Poetry » Other
604 0 9
 

Със зениците на уморените очи аз търсих те навред.

Но няма те. От миналото спомените за подкрепа разпилях. . .

Ежедневно те прочитах с насалада - всеки ред,

а корицата  сега оръфана и едва те разпознах.

 

И хиляди слънца в жертвоприношение поднесох ти.

Да помогна пожелах, но светкавици получих в замяна.

С цветна четка калното нацапах и шареното подарих ти.

И копнеех да те изкопча от мрежата наивност изтъкана.

 

За почивка не поспрях, не се уплаших, не се разколебах...

Коленете наранени - калени са от падане.

И  от деянията ти необясними всички травми изтърпях.

Отново  продължих - нужно бе да те предпазя от пропадане.

 

Посветено на приятелка!

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??