Ще те спася
Със зениците на уморените очи аз търсих те навред.
Но няма те. От миналото спомените за подкрепа разпилях. . .
Ежедневно те прочитах с насалада - всеки ред,
а корицата сега оръфана и едва те разпознах.
И хиляди слънца в жертвоприношение поднесох ти.
Да помогна пожелах, но светкавици получих в замяна.
С цветна четка калното нацапах и шареното подарих ти.
И копнеех да те изкопча от мрежата наивност изтъкана.
За почивка не поспрях, не се уплаших, не се разколебах...
Коленете наранени - калени са от падане.
И от деянията ти необясними всички травми изтърпях.
Отново продължих - нужно бе да те предпазя от пропадане.
Посветено на приятелка!
© Веселина Костадинова All rights reserved.
Шш пази тайничката ми
