Ще те забравя, сигурен бъди,
спомена ще отровя за твоите очи.
Затова, че съм жена и ти ме нарани,
цял живот ще те боли.
Молих те да ме спасиш, да ме разбираш,
но ти не спря да грешиш и да ме убиваш.
Малко любов исках само,
малко любов и приятелско рамо.
Животът да ни се отвори със цялата си красота
и да го изживеем радостни като деца.
Аз ли сгреших със това, че нежно те обичах?
Или те нараних, когато думите тъй мило изричах? ...