Ще те забравя, сигурен бъди,

спомена ще отровя за твоите очи.

Затова, че съм жена и ти ме нарани,

цял живот ще те боли.

Молих те да ме спасиш, да ме разбираш,

но ти не спря да грешиш и да ме убиваш.

Малко любов исках само,

малко любов и приятелско рамо.

Животът да ни се отвори със цялата си красота

и да го изживеем радостни като деца.

Аз ли сгреших със това, че нежно те обичах?

Или те нараних, когато думите тъй мило изричах?

За една секунда така всичко преобърна

и живота ми със сбогом в ад превърна.

Толкова ти беше лесно да ме изгониш  от твоите дни

и толкова сълзи ме обливаха като морски вълни,

и нито едно парче от моята душа не остана цяло,

и всяко от тях все още помни нашия живот още отначалото…