15 feb 2008, 15:46

Ще ти разкажа

  Poesía
1.2K 1 5

Какво във този миг да ти разкажа...                                                                                    

Сърцето съхне като прахан и мълчи.

Ще задими, ще се разпали даже,

ще падне гръм, кръвта ще се взриви.

Ще ти разкажа как примирам от обида,

как изтлявам, как почти  не дишам.

И шепна пак студеното ти име

и в топли думи мъча се да го обуя.

В опияняващата нощ присядам

от лекомислие и доверчивост...

Болях от истини, стареех и умирах

и залеза червен разстрелях във очите.

Навънка страшно бурята клокочи

и тихо шепне мартенският дeн.

И бавно се отпускам на асфалта...

от своите мечти  като звезда взривен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Болях от истини, стареех и умирах
    и залеза червен разстрелях във очите...
    * * *
    Емоционално, силно и... болезнено откровение...
    Поздрав!
  • Благодаря ви ,че посетихте моята страничка...прочетохте и усетихте!Живейте мечтите си,не мечтайте живота си!Милион целувки от мен!
  • Това е потресаващ и доста болезнен разказ, но като внушение и изказ е прекрасен стих.
  • Силно чувство, ярки образи, въздейства,хубаво е. Василена `(адашка(
  • Страхотна изповед,която плаче да е споделена!Браво!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...