Ще ти разкажа
Какво във този миг да ти разкажа...
Сърцето съхне като прахан и мълчи.
Ще задими, ще се разпали даже,
ще падне гръм, кръвта ще се взриви.
Ще ти разкажа как примирам от обида,
как изтлявам, как почти не дишам.
И шепна пак студеното ти име
и в топли думи мъча се да го обуя.
В опияняващата нощ присядам
от лекомислие и доверчивост...
Болях от истини, стареех и умирах
и залеза червен разстрелях във очите.
Навънка страшно бурята клокочи
и тихо шепне мартенският дeн.
И бавно се отпускам на асфалта...
от своите мечти като звезда взривен!© Василена Костова All rights reserved.
