Ще ти завещая
05.11.2008
Казах ти думи толкова силни,
пламъче запазих ти в сърцето,
полях цветята ти с сълзи обилни,
написах ти „Обичам” на небето.
Събирах в шепи сладък дъжд,
за да го пиеш, щом си жаден,
а ти изпи го наведнъж,
след тебе нищичко не ми остави.
И разпилях се като пясък,
без теб, в пустинята безбрежна,
есенни листа събудих с крясък
и вложих в образа ти цялата си нежност.
В очите ми единствено остана да гори
една любов, за тебе отредена,
и чаках те в последните си светли дни
преди от страх да съм обезверена.
И чакането ме превърна
в бледа сянка на това, което бях,
последен път към теб ще се обърна,
за да ти завещая немия си смях...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Erato Eratova Todos los derechos reservados
